Царе сме на преиграването.  Поне 100 пъти показаха по телевизиите

Царе сме на преиграването. 
Поне 100 пъти демонстрираха по малките екрани " Фердинанд " да споделя „ Да живее българският народ “. 
И царският трен видяхме – а една жена съвсем се разплака, тъй като съумяла да седне на диванчето, на което същинският Фердинанд съчинил Манифеста за Независимостта. 
Когато Симеон ненадейно изгря, минимум една дузина дами ми писаха, че са шили детското му юрганче. 

Представете си единствено, каква тълпа след време ще споделя, по какъв начин са отърквали телесата си в диванчето на дядо му – директно поемайки духа на Манифеста.

Фердинанд – този от тържествата – излезе огромен патриот, българофил стотна степен – по какъв начин да не му върнеш горите. 
Сега отново би трябвало да заточат в някой литературен затвор книгата на Добри Ганчев, учителят по български език на Фердинанд / “Спомени за княжеското време “/.

Тържествата са си тържества, обаче и Истината има право на глътка въздух. 
След още няколко години ще излезе, че Фердинанд еднолично е извоювал Независимостта. 
Няма да има кой да се занимава с детайлностите – да вземем за пример, че тя е резултат на комплициран пазарлък. 
В него има и нещо, което също би трябвало да бъде заточено в обособен затвор за неуместните обстоятелства – и то е, че Русия се отхвърля от претенциите си към Турция, която побеждава във войната през 1878-79 година. 
В подмяна на това, Турция пък се отхвърля от всевъзможни искания към България. 
Ето ти тематика за днешните русофоби.

Не се научихме да почитаме Миналото по един обективен, доблестен – и хубав метод. 
Въстановките от ден на ден ще помътняват Миналото – неговия глас, а даже и разсъдъка му. 
Те са по-удобни, суровата Истина не ни е нужна.

Тъй и не се научихме да честваме и празниците си – с безшумно, а не показно поклонение. 
Ако някое топче не кихне, все едно, че го е нямало Априлското въстание. 
Някакви бутафорни Ботевци скоро изцяло ще заменят същинския, Фердинанд се бута, където не му е работата, а кулминационната точка на труфя са „ тържествените “ зари, на които се кипрят всякакви цецки.

Така развратиха всичко, че наподобява немислимо едно скърбящо голям брой – безмълвно и достолепно, да вземем за пример, пред Костницата в Батак, която също насмалко еничарите на Сорос щяха да пратят в забвение.

Колкото повече се изпразват душите, изключително на младите, от едно откровено поклонение, толкоз повече джепане се употребява, китайско произвеждане освен това, гърмежите и светлинните резултати би трябвало да заменят достойната Почит. 
Тя понижава – в подмяна на което се усилва нелепият атрибут – дрехи, боеприпаси, целият боеприпас от фалш. 
Утре ще накарат и Апостола да проговори на бесилото, а пък Фердинанд може да изреди и няколко съвета, по какъв начин да се държим като новите европейци.

Прочетете книгата на Добри Ганчев. 
Поне това направете, с цел да научите, какво съставлява оня, който е провинен за Първата Катастрофа/Кланица - и я уреди, за „ Да живее българският народ “.

Да оставим Фердинанд да се избавя в Котбус - след Катастрофата, която е предизвикал поради мегаломанията си. 
А ние да се вгледаме в други епизоди от всеобщото преиграване.

Тия дни ни надуха главите с шампионатите на волейболистите и гимнастичките. 
Момичетата се показаха повече от добре - изключително, в случай че повярваме на внушенията, че сме проходили в този спорт едвам през 1990 година.

Организаторите на надпреварите се постараха да създадат на вехтория Родолюбието. 
Уредиха нечувана реклама на волейболистите – панаирът в действителност си го биваше: президентът и министър председателят отидоха при героите в задатък, надъхаха ги уста в уста, снимаха се с тях, срещаха се с шефове на интернационалните федерации – и всичко това за едното нищо.

До погнуса ни навираха клипове по малките екрани – с цел да ни убедят, какъв брой са родолюбиви нашите спортисти – и с цел да не забравим инцидентно да се учим от тях. 
Накрая те си останаха с родолюбието – в случай че го имат отвън клиповете, несъмнено. 
11 място в класирането по волейбол, обаче първи по родолюбие.

Само че, преди време и без патриотарски клипове бяхме първостепенна международна мощ – дотам, че тогава не цапаха с багра Паметника на Съветската войска, обаче смазвахме руските гимнастички и щангисти, за гняв на Кремълските старци. 
Народът пък донейде преиграваше, като гледаше на тия триумфи като на някакво бунтарство против съветския ботуш. 
Сега си оставаме с клипове в устата.

Оставаме си с моментното, поръчаното родолюбие, оставаме си с мизерниците от медиите, за които Времето и в спорта не съществува преди 1989 година. 
Споменават, примерно, че преди 31 години сме създали съвършено международно състезание по волейбол – вместо да кажат, че това се е случило през 1987 година – в Разцвета на Застоя на соца. 
Така ли ще датират към този момент събитията? 
Но и това въпреки всичко е търпимо – в случай че си спомним, че по едно време бяха решили оръфаното българско летоброене да стартира от 1997 година.

Размяната на „ родолюбиви “ поздравления сред волейболистите и гимнастичките беше шедьовърът на преиграването. 
А когато бихме Норвегия на футбол, главното подстрекателство беше, че „ Съединението прави Силата “ – и келявият ни футбол прибра чартърен този несретен лозунг, на който душа не му остана от злоупотреби.

Само душат към Историята - и непрестанно ръсят небивалици.

***

* Статията е оповестена в персоналния фейсбук профил на журналиста